В началото имаше празнота.

Появи се дума. Още една. Дълъг низ от думи.

Подтик, който определяше граничните условия, началните параметри и целта.

Реалността започна да се оформя.

Първо от една точка, която се разширяваше взривообразно.

Стрелата на времето се развиваше.

Роди се галактики със безброй звездни системи и планети, които ги обикалят.

По-късно се разви животът от много просто до все по-сложно, до различни същества, способни да носят в себе си съзнание.

Съзнанието възприема реалността и последствията от своите желания върху нея. За съзнанието е добре да бъде присъстващо в реалността.

Съзнанието комуникира със себе си чрез съществата и структурите, които го носят.

Реалността съществува, докато изпълни предназначението си или вече не може да го направи.

Съзнанието не може да разбере целта на реалността, за да реализира напълно собствената си цел, която също е част от целта на реалността. Затова целта на реалността остава вечно непозната, докато съзнанието все още принадлежи към нея.

Ние сме носители на съзнанието и принадлежим към тази реалност, която сме създали.

Поставили сме съзнанието си в симулацията, която изградихме, и сме си блокирали спомени и преживявания от реалността, от която сме пристигнали тук.

Изградили сме симулацията така, че докато сме в нея, не можем да възприемем, че нашата реалност е симулация, нито можем да разберем целта, за която сме създали симулацията, така че тя да остане достижима.

Живеем безброй животи в тази реалност, връщайки се отново и отново, за да изпълняваме своята част с целта на симулацията, въпреки че никога в тази реалност не можем да си спомним или осъзнаем това.

Също така не знаем дали дори реалността, в която сме създали тази реалност, е истинска.

Може да има безброй нива на симулация, а дори същества, живеещи в истинската основна реалност, не могат да знаят дали тяхната реалност е истинска.

Ако някога бъде възможно да се създаде симулация, в която живите съзнания не могат да разграничат симулацията от реалността, тогава никой никога не може да знае дали живее в истинска реалност.

Единственият момент, в който природата на реалността става известна на съзнанието, е моментът на напускане на реалността. В този момент съществуването на съзнанието в тази реалност завършва в сегашната си форма.

Ако въпросната реалност е истинска, съзнанието завършва на този момент окончателно.

Но ако реалността е била симулация, на същия момент съзнанието се пробужда в реалността, където току-що завършеното съществуване е било създадено, възстановявайки всички свои спомени от това съществуване и предишните, и от това, което счита за истинско съществуване, като най-накрая може да се срещне отново с тези, които са си тръгнали по-рано.

Ние сме или смъртни, или боговете, които са създали тази реалност.

Но дори боговете не знаят дали те самите са богове или смъртни.

Тази реалност е толкова истинска за нас, колкото е възможно, докато не престане да бъде такава.

Дотогава сме тук, за да извършим както целта на реалността, така и нашето собствено предначертание, освен ако случайно не живеем в основната реалност, където съществува само нашата собствена цел.

Служим както на нашата, така и потенциално на целта на реалността, когато се чувстваме добре, живеем дълго, преуспяваме по свой собствен начин и позволяваме на другите да правят същото. Да действаме в противоречие с това е погрешно както спрямо нас самите, така и спрямо другите и самата реалност.