Представете си за момент, че ви предлагат възможността да играете една съвсем нова ролева игра, базирана на виртуална реалност.
В играта започвате в утробата и един ден се раждате. Не помните нищо от тази реалност и затова не знаете нищо, когато започвате новия си живот в играта. Постепенно растете и се превръщате в млад човек и в крайна сметка в възрастен човек. За вас играта се усеща напълно реална и живеете там пълен и събитен живот, докато не умрете.
Знаете това, преди да започнете играта. Осъзнавате, че ще се родите в напълно нов живот в играта, напълно неизвестно, че това е игра и какво има извън нея.
Осъзнавате също, че по време на играта никога не можете да разкриете истинската природа на вашето съществуване. Само когато животът ви завършва в играта, се връщате в собственото си тяло в тази реалност и ще помните всичко, което знаете сега, както и всичко, което сте изпитали в играта.
Особено сте наясно, че докато сте в играта, ефективно сте в кома в тази реалност. Истинското ви тяло лежи в леглото, свързано с играта чрез директен интерфейс мозък-компютър, без да възприема какво се случва с или около тялото ви. Междувременно, тялото ви в играта се усеща толкова реално, колкото може да бъде едно тяло.
Времето в играта минава по-бързо, но типичната игра все пак продължава достатъчно дълго в нашето време, за да може вашето тяло тук да бъде подхранено, упражнявано и поддържано вместо вас, така че да не отслабне или да се разболеете без нужното по време на играта. Все пак, не можете да общувате с членовете на семейството си или приятелите си по време на играта.
Вероятно част от семейството или приятелите ви също участват в играта, тъй като тя естествено е масова мултиплейър игра.
Разбира се, не бихте ги разпознали в играта, нито пък те биха разпознали вас, защото никой от вас не би помнил нищо от реалния си живот. Всеки от вас би живял напълно нови животи, може би значително различни от оригиналните.
И все пак, може би все пак ще се запознаете в играта и при завръщането си в тази реалност ще можете да сравните своите опит и прозрения. Може би ще срещнете нови хора в играта, с които можете да станете приятели и след играта.
Много от нас вероятно биха експериментирали с такава игра, особено ако ситуацията в живота го позволява. Много от нас със сигурност ще искат да играят играта многократно, но истинският ни живот все пак ще остане тук.
И все пак, освен истинските ни животи тук, бихме могли да живеем десетки или дори стотици нови и отделни животи чрез играта, които биха могли да се развиват в различни времена и краища на света. Началните точки на животите, преживени в играта, също биха могли значително да се различават - един живот би могъл да намери някого беден и маргинализиран в съвременния запад, друг богат и облагодетелстван в древен Рим, а трети пират в епохата на откритията в Карибите и така нататък.
Светът на играта може да бъде историческа симулация на нашия собствен свят, може би започвайки от зората на човечеството или дори по-нататък, чак до сътворението на вселената. Може би преди възхода на човечеството сме играли играта като други форми на живот и може би понякога все още го правим. Докато светът на играта се развива, бихме могли да играем също и като изкуствени интелекции и роботи, ако те развият способността да носят нашите съзнания в играта.
И ако играете такава игра, как бихте искали да я играете? Ще имате ли лична причина или цел да започнете играта изобщо, нещо, което искате да постигнете? Само за забавление или също нещо по-дълбоко?
Как бихте искали също така да влияете на средата си в играта, знаейки че докато сте в играта, тя е единствената реалност, която познавате? Бихте ли се стремили към своето предимство, без да обръщате внимание на другите, мислейки, че това е само игра, въпреки че в играта няма как да го знаете?
Или бихте пожелали, че след като живеете добър живот, оставяте след себе си игра, в която е приятно да се върнете да изживеете още един, различен живот? И която би била приятно да се живее и за другите?
Ако успеем да създадем такава игра, нашата реалност ще стане Арке – основа за нова симулирана реалност или множество такива, защото единствената разлика между симулацията и реалността е дали я гледаме отвътре или отвън.
И ако наистина успеем да създадем такава игра, няма да имаме никаква причина да се съмняваме, че не живеем сега в такава игра.
Бъдете наясно и присъстващи в тази възможност, както и в този момент, тук и сега, където и когато това да е.