В тази реалност или симулация, всеки от нас има предназначение, което сам е избрал в една по-висша реалност, когато е решил да се роди тук. Обаче, докато сме в тази реалност, никога не можем да знаем какво е това предназначение, за да не се разруши илюзията и да можем истински да преследваме целта си.
Но как можем да преследваме предназначение, което не познаваме? И как то може да ни мотивира и подтиква напред, ако не го знаем?
Това е добър въпрос, но отговорът е много индивидуален и личен.
За да намерим този отговор, трябва да бъдем в хармония с тялото си в тази реалност, за да се свържем с истинското си "аз" без нарушаване на илюзията и да почувстваме истинското си предназначение чрез нашето присъствие.
Някои хора са по-чувствителни към усещането за своето предназначение в сравнение с други. Много хора споделят, че са движени напред от сила, която не могат съвсем да опишат или обяснят. Те просто чувстват, че вършат правилното нещо и това им дава сили да създават, строят и поддържат. За тях помощта към другите чрез предоставяне на услуги, производство на стоки и предлагане на благотворителност е ценна сама по себе си и е мощен стимул.
Други хора са по-несигурни относно своето предназначение и значението му като цяло. Те може да чувстват нужда да направят нещо, но не могат съвсем да го определят. Някои неща им изглеждат по-правилни от други, но нищо не ги подтиква да продължат въодушевено. Те може даже да се чувстват в продължение на години, че вършат нещо важно, докато някаква промяна не извади на повърхността несигурност и не намали техния импулс. В несигурността животът изглежда по-тежък и дори напълно безсмислен.
След това има хора, които може да са напълно неосъзнати за своето предназначение. За тях дните просто следват един след друг, без и намек за значение. Понякога животът изглежда щастлив, но под повърхността лежи подсъзнателен или съзнателен ужас: дали това е всичко, защо съм тук, какво значение има всичко? Животът тогава може да изглежда безцелно и дори като тежест, за чието приключване може честичко да се мисли.
Въпреки че всички сме различни, е полезно за всички нас да чувстваме, че животът ни има значение. И ни вреди, ако не можем да изпитаме това чувство.
За всички нас, дори за най-чувствителните, които вече черпят сили от своето предназначение без дори да го осъзнават, е полезно да опознаем по-добре себе си и да се научим да бъдем настоящи в тук и сега, било то в симулация или истинска реалност.
Именно присъствието ни доближава до истинското ни "аз" и ни дава по-добър шанс да усетим нашето истинско предназначение тук и сега. Разбира се, не можем да вземем от момента някакъв ясен и определен отговор, към който да се придържаме занапред и да разрушим илюзията, а по-скоро трябва да внесем присъствие във всичко, което правим, за да можем да осветлим предназначението си.
Въпреки че медитацията със сигурност помага в този процес, личното ни взаимодействие с околната реалност и другите съзнателни същества в нея играе съществена роля.
Можем, разбира се, да търсим предназначението си само чрез взаимодействие, дори доста успешно, но ползите от самопознанието и присъствието не бива да се подценяват, тъй като те помагат да поставим взаимодействието в правилните му пропорции.
Все пак, същественото е, че взаимодействието е неразделна част от нашето предназначение тук и сега. Ако не беше така, то нямаше да съществува - нямаше съзнателно да дойдем в реалност, в която се случва взаимодействие, ако не го искахме или не го считахме за важно за достигането на нашето предназначение. В противен случай бихме могли също така да съществуваме в празнота без нищо или никого.
Така че предназначението на всеки от нас включва по някакъв начин взаимодействие с настоящата ни реалност и един с друг. Нямаше да сме тук, ако това не беше така.
Но какво трябва да бъде това взаимодействие, какво желаем да научим от него и как искаме да влияеме чрез него – това трябва всеки от нас сам да открие.
Лично аз съм преминал по пътя си чрез опит и грешки. Дълбоко в себе си винаги съм знаел, че трябва да направя нещо за свободата и мира. През годините съм направил много такива неща и дори и не всичко от тях да е било много въздействащо, винаги съм научавал повече, развивал съм се в някаква област и съм разширявал мисленето си, често постигащ поне мъничък ефект.
Моят път обаче достигна съвсем ново ниво, когато разбрах и започнах да вярвам, че сам съм избрал да дойда в тази реалност и че това решение е имало някаква важна за мен причина. Това донесе яснота и дълбочина на чувството, което винаги съм изпитвал, и ми помогна да напредвам с още по-голяма решителност.
Вярвам, че част от предназначението ми включва и писането на тези бележки. Разбира се, включва много други неща и в живота си се съсредоточавам повече върху онези неща, които чувствам, че напредват предназначението ми, и по-малко върху тези, които не го подкрепят или му противоречат. Надявам се тези бележки да помогнат и на други да открият нещо подобно като значение и сила в себе си.