Ако наистина живеем в симулация и животът е просто игра, тогава какво значение има всичко? Ако преживяваната от нас реалност е изкуствена и нашето съзнание произлиза от истинска реалност, защо бихме се стараели тук, вместо да се върнем в истинската реалност, която трябва да бъде невероятно напреднала и изобилна, за да създаде такава убедителна виртуална реалност?
Защо просто не сложим край на живота си и не приключим с него тук, особено ако е труден и изпълнен с неуспехи?
Лесно можем да зададем този въпрос, но също така лесно можем да се запитаме защо бихме го направили.
Както обсъждахме, ние сме дошли тук с причина. Избрали сме да влезем в тази реалност, напълно осъзнавайки, че животът тук е различен и често труден и предизвикателен.
Разбира се, не можем да знаем защо дойдохме тук. Не знаем дори какви решения сме взели, когато сме дошли тук. Не знаем какъв е бил животът ни в истинската реалност и защо избрахме временно да живеем в тази реалност, вместо да останем на мястото, откъдето сме дошли.
Знаем само, че го направихме, и знаем това, защото сме тук.
Може би сме искали да научим нещо. Може би именно този опит е липсвал сред многото ни преживявания и сме искали да видим и тази страна на живота. Може би сме избрали тази епоха или това място, защото не сме го изпитвали преди, или може би именно такъв опит сме искали да преживеем отново. Може би дойдохме тук със своите приятели и искаме да споделим преживяването заедно.
Ако изоставим този живот, защото е неприятен, труден или скучен, или ако чувстваме, че сме се провалили или сме неправилно третирани, ние ще се откажем от всичко, заради което дойдохме тук.
А какво бихме спечелили от това? Ще се върнем към живота и реалността, от която искахме да дойдем тук. Ще се върнем може би по-рано от предвиденото. Сигурно можем да се върнем и със сигурност ще го направим, но дори и така, ще прахосаме този живот и възможностите, които имаме точно сега, в този момент.
В същото време трябва да признаем, че рано или късно идва момент, когато трябва да оставим тази реалност зад нас, поне временно.
Това може да се случи поради болест, старост, злополука или насилие. Нашият живот може да приключи без да можем да повлияем на това.
Все пак това се случва все по-рядко. В резултат на напредъка в науката, технологиите и медицината, все по-рядко умираме от външни фактори, които преди значеха сигурна смърт. Живеем по-дълго и по-здравословно.
Възможно е да достигнем етап, в който ще преодолеем смъртта. Може да научим как да лекуваме всички болести, да заменяме всички унищожени органи и дори да обръщаме самия процес на стареене. Може да получаваме помощ толкова бързо, че почти нищо да не е загубено, и може дори да станем по-устойчиви и способни.
Ако това се случи и можем да изберем да живеем почти вечно, това значи ли, че трябва да го направим?
Не, не значи. Дори ако победихме смъртта, все пак можем да сложим край на живота си, за да завършим този живот и да се върнем към истинската реалност.
Можем да го направим по всяко време. Сега, утре или когато почувстваме, че сме постигнали тук това, което сме вярвали, че търсим. Това може да означава различни неща за различните хора.
Един човек може да иска да живее хиляди години през цели епохи, друг може да смята, че е постигнал всичко, което иска, на 27 години, а за трети страданието и болката може да са мярка, която чака да бъде изпълнена.
Понякога прекратяването на собствения живот може да бъде единственото действие, при което човек се чувства истински свободен. Когато някой го прави по своя собствена воля и след внимателно обмисляне, това не е трагедия, а достойно за възхищение действие, което дори може да бъде отпразнувано. Това е повод да се почете един живот, който човекът, живял го, смята за пълен и завършен.
В бъдеще смъртта ще идва само ако искаме, и можем да възприемем това отношение към живота и смъртта още сега. Може би някой ден ще почувстваме, че е достатъчно; може би ще кажем, че това беше всичко. Тогава да организираме парти и да си тръгнем радостно!
Но дотогава, докато това не е моментът, когато умираме, това е моментът, когато живеем. Добре е да бъдем настоящи в този момент и да го изживеем напълно, в цялата му красота и мизерия.
Това е нашият живот тук и сега. Изживей го!