Не е ли наричането на реалността симулация пренебрежително изразяване, сякаш всичко, което изживяваме тук, не е истинско?

Не, ако живеем в симулация, това е точното и подходящо название извън симулацията. И ние използваме същата дума за симулациите, които създаваме. Ако в рамките на създадена от нас симулация бъдат създадени нови симулации, тази симулация би ги нарекла (разбира се на своя език) симулации, а нашето творение – реалност.

Разликата между реалността и симулацията е в това, къде терминът се използва. Ние наричаме средата, която изживяваме, реалност, а създадените от нас среди – симулации. В рамките на нашите симулации, те биха били изживяни като реалности, поне тогава, когато станат достатъчно развити, за да могат съществата в тях да формират мнение за природата на реалността.

По същия начин в реалността – нека я наречем Архе – която е създала реалността, която изживяваме, тя би била наречена симулация, а самата Архе бихме сметнали за реалност.

С други думи, всички реалности са симулации за техните създатели и реалности за техните обитатели. Единственото изключение от правилото е основната реалност, Анархе, която не е създадена и просто съществува, и от която произлизат всички други реалности.

Ами ако живеем в основната реалност? Тогава наричането на реалността симулация би било погрешка, нали?

Така е, би било грешка. Но, както обсъждахме преди, е малко вероятно да живеем в основната реалност, ако създаването на симулации е възможно.

Нашата реалност може да е Анархе, но с векове сме стигнали до заключението, че реалността, която изживяваме, не е Брама, Дао, Шунята, Небе или Ал-Хакк, а творение или илюзия на някой или нещо, под, зад или извън което стои истинската реалност – Архе – отвъд нашето възприятие в тази реалност.

Въпреки че днес, в светлината на материализма, емпиризма и рационализма, ние смятаме реалността, която изживяваме и възприемаме, за основната и единствена съществуваща реалност, истината е, че вътре във всяка симулация материалистическият, емпиричният и рационалният подход водят до същия извод. Отвътре в симулацията не може да се наблюдава външната реалност, защото това би разрушило симулацията и би направило целта ѝ излишна.

Научният подход ни разкрива само каква е реалността, която изживяваме. Той не може да ни каже дали тази реалност е истинска.

Как тогава можем да бъдем в настоящето в реалност, която може дори да не е истинска?

Дори ако нашето възприятие за заобикалящата реалност и дори телата ни са част от симулация, ние самите сме истински. Дори ако сме дошли в тази реалност от Архе, ние сме тук сега, в този момент, и това е единственото място, където можем да бъдем присъстващи. Нашата вътрешна реалност винаги е истинска, просто трябва да я открием и усетим.

Като присъстваме тук и сега, можем да намерим в себе си сигурност, спокойствие и мир, които ни позволяват да се справим с несигурността и хаоса на външния опит без тревога и претоварване, което ни позволява да създадем реалност, в която можем да процъфтяваме, да обичаме и да се развиваме, изпълнявайки както нашата собствена цел, така и целта на тази симулация, каквито и да са те, и когато времето дойде, с радост можем да се завърнем в Архе.