Ами ако реалността е просто симулация и не можем да го разберем, докато сме тук? Каква разлика всъщност има?
Добър въпрос, защото от една страна това не променя нищо. Най-добрият начин да живеем в симулация е сякаш живеем в истинската реалност, сякаш всеки наш избор е необратим и сме напълно потопени в настоящия момент.
Но от друга страна, това променя абсолютно всичко.
Първо, ако сме съзнанията, които са създали тази симулация и сме дошли да живеем пълноценен живот в тази реалност, значи сме го направили с причина.
За да не се разруши симулацията, никога не можем да разберем тази причина или цел, докато сме тук, но тя съществува и най-важното е, че сме решили да живеем тук напълно съзнателно, знаейки, че няма да я разберем.
Каквато и да е тази цел, всеки от нас има неосъзната мисия да живее живот, който да изпълни тази цел или поне да ни приближи до постигането й.
Може би просто искаме да живеем различен живот от този, с който сме свикнали в истинската реалност - Арке, или в предишни симулирани животи. Това може да ни предложи различни перспективи и разбиране, по начин, който дори дългогодишно пребиваване в чужда култура не може да осигури.
Може би имаме някакво травматично преживяване, което искаме да преодолеем и затова сме избрали живот, който вероятно ще ни приближи до самопознание и изцеляване на раните ни?
Може би сме дошли в търсене на предизвикателства, неща, които вероятно са познати само от историята за цивилизация, способна да създава и поддържа симулации, подобни на живот? Или може би това за нас е просто забавление?
Може би търсим смисъла на живота или някакъв друг велик въпрос и може би това е целта на самата симулация? Поради някаква причина симулацията е била създадена, с неограничени възможности, може би за търговски или научни цели.
На второ място, ако наистина сме дошли да живеем в тази реалност от другаде, тогава това друго място - Арке - също съществува, дори ако не можем да го знаем тук.
Това означава, че след като времето ни тук приключи и напуснем телата си, има едно място, където се връщаме, и откъдето винаги можем да започнем нови животи тук. Може би сме го правили безброй пъти и този живот тук е просто един от многото, които сме живели.
На това място са и всички други, с които сме се срещали в този живот. Нашите починали роднини и приятели, както и тези, които ще си отидат след нас, са там поне когато не са тук или в някоя друга симулация.
Затова имаме възможност да се срещнем отново с всички тях, да чуем за техния живот и да споделим за нашия. Можем да обменяме опит и да си спомняме споделените радости и тъги през многобройните животи, в които съдбите ни може да са се преплели, дори и само мимоходом или като дълготрайни партньорства.
Така че възможността да живеем в симулация не променя нищо тук, но може да промени всичко, което има значение за нас. Може да ни помогне да намерим целта си, да не говорим за възможното разкриване на по-големи значения, и може да ни даде надежда, че има нещо повече отвъд или извън този живот.
Но най-важното е, че ни напомня, че съзнанието съществува тук и сега. Този момент е единственото нещо, което е със сигурност истинско за нас, и как използваме този момент е ключът към това, което в крайна сметка търсим.